От глад са яли децата си...

От 1958 до 1960 г. 20 милиона души загиват в Китай от глад. Със своя налудничав "Голям скок напред" Мао Дзедун хвърля страната в жестока криза. Един функционер от тогавашните сили за сигурност сега нарушава мълчанието.

Разследващ екип от висши функционери не може да повярва на очите и ушите си, когато пристига в селата в окръг Минхе, в източната част на провинция Ксинжай. Този окръг минава за житница на провинцията. 140 хиляди селяни прибират добри реколти пшеница, картофи, ечемик и плодове. Когато през пролетта на 1961 година по поръчение на новоназначения партиен шеф на Ксинжай групата пристига в селата в този район, една четвърт от жителите са мъртви.

Цифри на ужаса

Три години след започналата през 1958 по заповед на комунистическото ръководство масова кампания за "Големия скок напред" от глад в този район умират 35 хиляди селяни. Най-жестоко е засегната производствена бригада в народната комуна Гушан. 601 от 1.318 жители не успяват да оцелеят през тези три години. Мнозина полудяват. Има 33 случая на канибализъм. Разследващият екип трябва да вписва колко хора са били "сготвени" /38/ и колко от техните собствени и чужди деца /8/ са били убити за същата цел.

Със селяни, които се съпротивляват, се действа по бързата процедура - арест и изпращане в трудов лагер. Чрез "Големия скок напред" Китай трябва да построи комунизма, за да покаже на Съветския съюз на какво е способен. Управниците в Пекин са наясно, че селяните няма да се оставят без съпротива да бъдат натъпкани в т. нар. народни комуни и няма безропотно да се превърнат в стоманолеяри, за да изпълняват утопиите на Мао. Терорът трябваше да ги държи в шах. 23-годишният тогава милиционерски функционер Ин Цюшенг е член на такава следствена група. Половин век след като кампанията на Мао за народни комуни води до жестока катастрофа, Ин Цюшенг нарушава своето мълчание за престъпленията, чиито истински размери управляващите в Пекин отричат и до днес.

Човекът като бурен

Само в провинция Анхюи от глад умират 4 милиона души. В 1.289 случаи се стига до канибализъм. Покъртителният разказ със стотици никога непубликувани цифри на ужаса излиза сега в пекинско реформаторско издание. Гладът, който между 1958 и 1960 г. взима над 20 милиона жертви, не се дължи на природни бедствия. Катастрофата е последица от безумната утопия на Мао.

Управниците в Пекин не само знаят съвсем точно за размера на страданията, но и ликвидират всяка наченка на евентуално осветляване. И до днес комунистическата партия в Китай забранява каквото и да било ровене в миналото. Ин Цюшенг направи своя отчет, за да може идните поколения да узнаят, че в Китай на хората и на техния живот се е гледало "като на бурени".
Ако сте харесали статията моля подкрепете я с едно вотче в свежо