Какво точно правим заради децата си?

Видни цигански фамилии пращат невръстните си деца да печелят из Европа като джебчии, а по-малко видните и като просяци. Да ги агитираме, че не бива да експлоатират детския труд, няма никакъв смисъл. Това са си изисквания на професията, тя е почти като на балерините, има малък прозорец на активност и кланът дори не мисли да праща хлапетата с чевръсти пръсти да учат география или математика в училище. Макар че, както се оказва, те се справят отлично и с езиците.



Спорно е и ако искаме да приберем децата от улицата, с кого точно трябва да започнем- с тях или с родителите им. Защото у нас вече в семейство израснаха по две, че и три поколения напълно неграмотни хора. Дори да поискат, те едва ли ще намерят какво друго да работят, освен да просят. Впрочем могат успешно и да крадат. Т.нар. ромско включване все не ни се получава. Ние ли не знаем как да го направим, ромите ли се оказват по-упорити. Но въпреки изсипаните европейски милиони, малцинството си остава абонирано за едни и същи кусури.

От друга страна, сме оставили и децата в сиропиталищата почти без джобни пари. Най-лесният и вероятно единственият начин да спечелят все пак някакви стотинки е или да поработят някъде на черно, или да просят. Остава, разбира се, и третата опция - да откраднат.

Но извън мургавите ни сънародници май и цялата нация има проблем с децата си. Невижданото насилие в училищата, липсата на всякакви ценности само доказват, че повечето родители не знаят какво точно да правят със себе си, а после и със своите наследници.

По-амбициозните и богатите ги карат да учат всичко, което смятат, че може да им помогне в живота. При никакви обстоятелства не биха признали, че двата езика в алианса и екзотичните специалности в средното училище са си също сериозен труд за всяко дете. Особено в просветна система, която не допуска дори мисълта за образование - забавление. После самоотвержените родители плащат луди пари, за да ги изпратят в най-престижните световни университети. Днес гравитиращата около седемте милиона България е втората страна с най-много студенти в САЩ. В Англия и Германия също не са малко. Родителите съзнателно правят всичко възможно, за да не приличат децата им на тях, да не живеят като тях, дори да не мислят като тях.

Животът доказва всеки ден, че подобно шизофренно раздвоение не ражда нищо добро. Може наистина емигрантският хляб да е най-сладкият, ама едва ли. Впрочем по-голямата част от българите все пак могат да си позволят само да оставят хлапетата тук, а те да заминат из полята и строежите на Испания, Гърция или Италия, за да спечелят пари. Пак за доброто и бъдещето на своите наследници. В цели области децата на България се отглеждат или от старци, или са оставени сами на себе си. Така, като правим всичко в името на наследниците си, ние безвъзвратно ги губим.
big.bg