24-часовият ритъм - виновник за краткия човешки живот

24-часовото денонощие не е подходящо за нормалното функциониране на човешкия организъм, твърди руският учен Александър Липатов във в."Комсомолска правда". Според специалиста по космическа биология и биоритмология при изследването на човешките биоритми в условията на т.нар. изолация от времето отдавна се наблюдават странни явления.
Френският спелеолог Мишел Сифе например прекарал повече от 200 денонощия в пещера в пълна самота и абсолютна тъмнина. Накрая се оказало, че според неговия биологичен часовник денонощието се състои от 36 часа, 24 от които би трябвало да се падат на светлата част, а 12 - на тъмната.




Аналогични експерименти са проведени и в Германия. Участниците в тях били затворени в продължение на един месец в бункер. След излизането си от "затвора" те обяснили, че усещали тамошното денонощие значително по-дълго в сравнение с обикновеното.
Съществуват много хипотези за бързото износване на човешкия организъм. В основата на една от тях е схващането за неправилното хранене на съвременния хомо сапиенс. Друга хипотеза пък гласи, че замърсяването на околната среда е главният виновник за сравнително малката продължителност на човешкия живот. Трета сочи като враг номер едно алкохолизма, наркоманиите и неврозите.
Александър Липатов изказва принципно нова хипотеза, според която още от момента на раждането си човекът се намира в условия на жесток стрес. Причината за този стрес е фактът, че не му достига един час. Т.е. денонощието трябва да съдържа поне 25 часа. "Природата живее по строг 24-часов ритъм, обусловен от движението на Земята около собствената й ос", обяснява Липатов. Но в отговор на денонощните изменения на околната среда всички живи организми, включително и човекът, са си изработили свой биологичен часовник. При хората засега са известни повече от 300 (!) процеси, контролирани от биологичния им часовник, които нямат нищо общо с 24-часовия ритъм.
Обобщавайки данните от експериментите си, Липатов формулира т.нар. хипотеза на свитата пружина: при човека доминира не общоприетият 24-часов, а собственият му 25-часов ритъм. За да се адаптира към официалния, той непрекъснато насилва организма си с помощта на будилника и сънотворните.
С други думи ритъмът, с който сме принудени да живеем, ни принуждава непрекъснато да сме в състоянието "свита пружина". Ако денонощието стане 25 часа, навярно ще се почувстваме значително по-добре, "пружината" ще се отпусне. Засега обаче това е само хипотеза. Надали в скоро време някой някъде би въвел 25-часовото денонощие, нали?!
източник:биг.бг