И премиерът Борисов намери своя Торбалан

Торбалан, Баба Яга, злият вълк, който яде непослушни деца… Като малки все поне един път ви се е случвало да чуете изречението: “Ако не слушаш, не заспиваш, не папкаш и т. н., ще дойде ( Тук попълвате името на съответния злодей) и ще те накаже…”

Психолозите отдавна твърдят, че подобни заплахи не са кой знае колко педагогически издържани и с тях най-много да докарате безсъние или нощно напикаване на горкото си отроче.

Кой знае защо обаче, ние - народът, електоратът, управляваните - все се оказваме в положението на непослушни дечица, които трябва да бъдат държани в покорство с нещо страшно. Превантивно, за всеки случай. Който и да е на власт, не пропуска дребните или по-едрите заплахи. Някои от плашилата отдавна са се превърнали в евъргрийни.

Напоследък отново актуален е призракът на предсрочните избори. Какви предсрочни избори, моля ви, та управлението се радва на всеобща популярност и на впечатляващи рейтинги, поне според социолозите.

Логиката на заплахата този път е малко по-различна. Идва баш от министър-председателя.

Преди дни Бойко Борисов се разгневи на нещо като коалиционния си партньор от РЗС Яне Янев, който му отправяше подмятания за лобита в ГЕРБ (а може вездесъщият Яне да е имал своите основания, съдейки по странното поведение на ПГ на управляващата партия при гласуванията на текста за приятелските заеми малко по-късно през седмицата).

Борисов се разсърди и се закани в прав текст: “Ще направя предсрочни избори и пак ще има (РЗС - б. р.) 2,9%, колкото на изборите в София. Объркал е църквата, където се моли.”И това не е за първи път.

Мине не мине, и Борисов размахва този коз. Заговори за предсрочен вот още при сформирането на кабинета, ядосан от претенции на “Синята коалиция”. В края на октомври гневът премиерски отново извади любимия образ: “Ще направя предсрочни избори и ще им видя сеира на всички тогава, защото вместо да излязат и да кажат: “Ей, един се намери, който да се мъчи да оправи държавата в криза, след като сме източили парите”, те продължават да ми създават допълнително напрежение.”

Кратко и ясно.

Посланието обаче съвсем не е насочено единствено към подкрепящите управлението РЗС, “Синята коалиция” и “Атака”, които трябва да бъдат вкарани в пътя, когато и ако решат да играят сечено на големия брат ГЕРБ. Че никоя от тях не мечтае за избори (а и няма кой знае какви сили за подобно упражнение) е очевидно. Тъй че основният адресат е друг - ние, народът, хората, с които Борисов винаги си е общувал пряко и непосредствено. И на които внушава: “Трябва да ме харесвате и подкрепяте, защото аз съм голямата ви надежда. Ако реша да ви изоставя, какво ще правите без мен.” Дали малко не избива на емоционално изнудване? Така премиерът и лидер на ГЕРБ просто укрепва връзката “водач-народ”, която не е замислена като равностойна, едната страна е подчинена на другата. Никой не иска предсрочни избори, затова и те са една подходяща заплаха.

В бостана на властта у нас се срещат какви ли не плашила.

Най-предвидими са свързаните с етническата карта. Класика в жанра. Колко години притихналият днес Волен Сидеров и партията му “Атака” събираха одобрение и достатъчно проценти за парламента точно със страшните картини за нашествието и злокобните деяния на другите етноси? По правило в доста изчистените откъм сложност истории лошите смачкват, обезличават, обезправяват българите. Обичайните заподозрени бяха и си остават турците и ромите.

От другата страна на барикадата от години подрънква чучелото на “възродителния процес”. Понякога то е притихнало и полузабравено, но при нужда бързо се съживява. Както тази година. Лидерът на ДПС Ахмед Доган откри кампанията за евровота през май точно с подобно послание, което трябваше да събуди всички страхове на избирателите му и да ги мобилизира за отпор. “Някои имат скрити мераци да повторят пак възродителния процес, но това е не само престъпление. Това е евтина политика. На когото му стиска, нека да се пробва. Да видим какво ще стане”, обяви тогава Доган. Е, ДПС изцеди максимума от електората си, но сега е в опозиция и в изолация. (От което взе, че пострада и “Атака”…)

Изводът е, че и плашенето трябва да е с мярка, защото никой не знае какво точно може да се случи, като се пренавие пружината и дали няма да се върне като бумеранг към теб... А и ако една заплаха прекалено много се повтаря, може и да се изтърка и да се обезцени.

Костов обичаше да стряска с Жан Виденов, фалита на банките и хиперинфлацията в зимата на 1996-1997 г. Дълго време жив беше страхът от комунистите, които могат да се върнат на власт - но това са филмите на ужасите от 90-те години. В многосериалка (малко нещо като хитовия навремето “Туин Пийкс”) се е превърнал страшният сюжет с дългата ръка на Държавна сигурност - той, кой знае защо, е винаги актуален. Напоследък се страхуваме от финансовата криза и от свинския грип…

За приз за оригиналност може да претендира Симеон Сакскобургготски. Царят умело насади (чрез намеци и недомлъвки) отначало опасението, че ще вземе и ще си тръгне и няма да ни докара мечтаното благополучие след 800 дни. После страхът се видоизмени и сега е точно обратният у противниците му - че Симеон може и да не си тръгне.

Вариации много, но крайният резултат е, че народът трябва да е наплашен, леко стресиран и под напрежение, с постоянно чувство на тревожност. Явно така е по-лесно да бъде управляван. Стига да го позволява. източник:вк.Труд